Сем. Устноцветни – Labiatae ; Lamiaceae

Разпространение. Из храсталаците, каменливите поляни и редките широколистни гори в цяла България.
Описание. Многогодишно слабо окосмено тревисто растение с разклонено четириръбесто стъбло, високо до 30 см, и с вретеновиден корен. Листата са срещуположни, с къси дръжки, обратно яйцевидни, с клиновидна основа, а в горната си част едро назъбени. Цветовете са розови и са разположени по 2 в пазвите на връхните листа. Те са с тръбеста 5-зъбчеста чашка, 5-листно двуустно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 кафявочерни орехчета.
Използваема част. Стръковете, брани през време на цъфтежа – юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със зелени листа и стъбла и розови цветове, без миризма и с горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност 12%. Запазва се е сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно, запичащо, кръвоспиращо, общо укрепващо и тонизиращо.
Прилага се при пясък в бъбреците, диария, полова слабост, бяло течение, силна менструация.
В българската народна медицина червеното подъбиче се употребява още при стомашни и чревни болки, газове, кръвохрачене, грип, малария, чернодробни заболявания, киселини в стомаха, полововъзбудително.
Външно се препоръчва за бани при възпаление на очите и хемороиди, за лапи – при ухапано от отровна змия и при циреи, ревматични отоци и подарга.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява и чесъновото подъбиче ( Teucrium scordium L.). То се прилага (надземната му част) при същите болести, а също и външно за жабурене за заякчаване на венците и при зъбобол, за лапи при кожна туберкулоза и др.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев