Сем. Устноцветни – Labiatae
Разпространение. По затревените и каменливите места, а също като плевел из нивите и окопните култури в цялата страна.
Описание. Едногодишно тревисто растение с четириръбесто, окосмено стъбло, високо 20 – 40 (60) см. Листата са срещуположни, долните яйцевидно ланцетни, в горната част на стъблото ланцетни, окосмени и назъбени. Цветовете са розовочервени или белезникави, с 5-делна тръбеста чашка и двуустно 5-листно венче. Горната устна е шлемовидна, а долната 3-делна с обратно сърцевиден среден дял, в чиято основа върху горната страна има два кухи роговидни израстъци. Плодът е сух, разпадащ се на 4 овални орехчета.
Използваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа – юли – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка има зелено оцветени листа и стъбло и бели или розови цветове; тя е без миризма и с горчив вкус.
Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Действа отхрачващо и затапящо. Употребява се при кашлица, бронхит, бронхиален задух и др.
Българската народна медицина я препоръчва още при болести на далака, белодробна туберкулоза, злокачествена анемия и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят 5 мин. в 0,5 л вода.
Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене и 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
