Сем. Перуникови – Iridaceae
Разпространение. Отечеството на шафрана е Средиземноморието. У нас се отглежда главно в Розовата долина.
Описание. Многогодишно тревисто растение с грудколуковица, покрита с мрежовидно или нишковидно разнищени тъмнокафяви люспи. Листата са 3 – 9, линейни, отдолу са с две бели линии и светъл среден участък, който се появява през време или след цъфтежа. Цветовете са бледовиолетови, изпъстрени с по-тъмни жилки. Околоцветникът е 6-делен тичинките са 3, с жълти прашници, а плодникът е с 3 дълги до 3,5 см оранжевочервени близалца.
Използваема част. Близалцата на плодника, брани след вдигане на сутрешната роса. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушената билка е оранжевочервена или червенокафява, с подобна на пипер миризма и слабо горчив вкус. Запазва се на тъмно в добре затворени съдове.
Поради това, че са 1 кг от билката са необходими около 20 000 близалца, то тя често се фалшифицира с близалцата на невена (Calendula officinalis L.), на дивия шафран (Crocus pallasianus Herb.), и на арниката (Arnica montana L.).
Лечебно действие и приложение. Билката има пикочогонно, стомашно, болкоуспокоително и нервоуспокоително действие.
Българската народна медицина препоръчва шафрана при болки в стомаха и червата, сърдечна слабост, нерви, задух, магарешка кашлица, при липса на менструация, стомашна тежест, хистерия с пристъпи от смях, при трепкане на очите и клепките, сънливост, виене на свят, кръвохрачене, маточни кръвоизливи, кръвотечение от носа, болезнена менструация, газове и др. Настойка от близалцата, киснати седем дни в силна ракия (1:20), се използва за компреси против лимфатични отоци, рани от контузии, възпалени ядки на гърдите при кърмачки, а натопен в нея памук се слага в ушите при шум.
Начин на употреба. 1/2 кафена лъжичка от шафрана се кисне в 300 мл вряла вода 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
