Сем. Картофови – Solanaceae
Разпространение. По буренливите места, навсякъде из България.
Описание. Едногодишно тревисто растение с голо, над средата виловидно разклонено, високо до 1 м сочно и кухо стъбло и с вретеновиден бял корен. Листата са с дълги дръжки, дълбоко врязани, заострени, отгоре тъмно-, отдолу светлозелени, само най-младите гъсто окосмени. Цветовете са бели, едри, на къси дръжки, с плитко 5-зъба, 5-ребрена тръбеста чашка, фуниевидно надиплено венче и 5 тичинки. Плодът е едра бодлива, многосеменна жълтозелена до кафява кутийка, разпукваща се на 4 дяла. Семената са черни, твърди, бъбрековидни и набръчкани.
Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа – юни – септември. Берат се големите и добре развити листа без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушените листа отгоре тъмнозелени, а отдолу светлозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се бали. Запазват се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Успокоително, болкоуспокоително.
Българската народна медицина препоръчва листата на татула при магарешка и обикновена кашлица, задух, главоболие, нощен страх, ревматизъм, епилепсия, кръвен наплив в главата, парализи, менингит, енцефалит, подагра, нервни болести, сърдечни страдания, истерични пристъпи и др. Листата или семената, накиснати в силна ракия (1:10), се използват за разтривка при ревматизъм, отоци, парализи, а само листата – за пушене при задух.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка листа се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно. 4 – 5 леко счукани семена могат да се взимат след ядене с вода.
Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
