Сем. Сложноцветни – Compositae ; Asteraceae
Разпространение. Засявано растение из цяла България. Отечеството му е Мексико.
Описание. Едногодишно тревисто растение с изправено, покрито с твърди четинки и изпълнено с мека сърцевина стъбло, високо до 2,5 (4) м. Листата са големи, с дълги дръжки, сърцевидни, последователни, окосмени. Цветните кошнички са големи, разположени по върховете на стъблата, с едри периферни жълти езичести, безплодни цветове, а останалите са тръбести, хермафродитни, жълтокафяви. Медоносно растение.
Използваема част. Жълтите периферни езичести цветове, брани в началото на цъфтежа. При брането трябва да се внимава да не се повредят вътрешните цветове, брани в началото на цъфтежа, а набраният материал да не се мачка, защото при сушенето потъмнява. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е жълта, без миризма или със слаба миризма на мед и с горчив слузест вкус. Опакова се в бали.
Лечебно действие и приложение. Притежава апетитовъзбуждащо и омекчаващо лигавиците действие. Препоръчва се като подобряващо апетита средство, при стомашно-чревни страдания и като основа на различни лекарствени форми (маслото).
Българската народна медицина препоръчва билката още при малария, епилепсия, задух, висока температура, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и др., а запарката от цветните листчета – за поддържане русия цвят на косата.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
