Сем. Копривови – Urticaceae
Разпространение. Из цялата страна, по влажни и богати на органични вещества почви.
Описание. Многогодишно двудомно тревисто растение с четириръбесто право стъбло, високо до 30 – 150 см, и с пълзящо, разклонено коренище. Листата са срещуположни, продълговато сърцевидно ланцетни, назъбени, тъмнозелени, покрити, както и стъблото, с парливи корави власинки. Цветовете са дребни, зелени, еднополови и са събрани в разклонени увиснали ресисти метлицовидни съцветия са събрани в пазвите на връхните листа. Плодът е малко и сухо едносеменно орехче. Цъфти през май – септември.
Използваема част. Листата и коренището. Листата се берат през време на цъфтежа. Обикновено копривата се коси, а листат се обират, след като увехнат, защото тогава по-малко парят. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса целзий. Изсушените листа са зелени отгоре и по-светли отдолу, без миризма и вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Запазват се в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка. Коренищата се вадят рано напролет, преди да започне развитието на растението (март), или късно наесен (ноември). Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса целзий. Изсушените коренища са без миризма и вкус. Запазват се в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Опаковат се в бали или торби.
Лечебно действие и приложение. Билката действа противоревматично, усилващо, кръвоспиращо. Прилага се при болести на ставите (ревматизъм, артрит), мускулни болки, изтощаване след боледуване, изпотяване (при малокръвие), сърбеж, младежки пъпки и др.
В българската народна медицина копривата се предписва още при маточни и хемороидални кръвотечения, при нарушение на менструацията в климактеричния период, при хронични варикозни язви и авитаминози, при кръвотечение от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация, копривна треска, захарна болест, виене на свят, главоболие, задух, нервни припадъци, жълтеница, стомашни и чревни болки, за увеличаване на млякото у кърмачките, при чернодробни и жлъчни страдания и др. Външно парене с прясна коприва се препоръчва при ревматизъм.
Отварата от коренищата на копривата се пие за усилване на сърдечния мускул, настойката им в оцет се прилата за растеж на косата и против пърхот. Семената, смесени с кисело мляко, се взимат против захарна болест. Листата, накиснати в зехтин (1:10), се употребяват за мазане при рани.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от листата се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно; 1 супена лъжица коренища се вари в същото количество вода 10 мин. Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина при същите болести се използва и гръцката коприва (Urtica urens L.), която е едногодишно, еднодомно растение с дълги само до 2 см съцветия.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
