Сем. Тойнови – Apocynaceae
Разпространение. Отглежда се като градинско растение навсякъде у нас, а се намира и като подивяло.
Описание. Многогодишно тревисто вечнозелено растение с лежащи стерилни стъбла и изправени цветоносни стръкове. Листата са срещуположни, елиптични, кожести, целокрайни, с къси дръжки. Цветовете са сини, единични, с къси дръжки, излизащи от пазвите на листата, с 5-листна чашка, 5-листно сраснало в тръбица венче и с 5- тичинки. Плодът е продълговата шушулка.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – май – юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса целзий. Изсушената билка е зелена, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Притежава кръвоспиращо и понижаващо кръвното налягане действие. Прилага се за лечение при кръвоизливи от носа, матката, белите дробове и при повишено кръвно налягане, главно в първия стадий.
Българската народна медицина препоръчва зимзелена още при диария, треска, малария, кашлица, кръвохрачене. Външно билката се използва за гаргара при възпаление на гърлото и устата, за жабурене при зъбобол и за компреси при мокри екземи и кожни изриви.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от стръковете се вари 0,5 л вода 5 мин. Отварата се пие по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!
В нашата народна медицина се употребява и друг вид зимзелен, наречен още женски бръшлян, любика, черковно цвете (Vinca herbacea W. K.), отварата от листата на който се употребява при диария и дизентерия, както и за промивки при рани.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
