Сем. Брезови – Betulaceae
Разпространение. Из разсветлените смесени иглолистни гори, в сенчищата и пожарищата, най-често в иглолистната зона на всички по-високи планини. Отглежда се и като декоративно растение в парковете, градините, край пътищата и другаде.
Описание. Високо 10 – 20 (25) м дърво с гладка бяла кора на стъблото и на старите клони, отделяща се на хоризонтални ивици. Листата са последователни с дълги дръжки, триъгълно ромбични или сърцевидни, заострени, двойно остро назъбени, отдолу по-светлозелени, а отгоре по-тъмни и лъскави. Цветовете са еднополови и са събрани в дълги реси. Мъжките реси са кафяви и се появяват в края на лятото, а женските са зелени и се развиват напролет. Плодът е много дребно орехче, снабдено с 2 ципести крилца.
Използваема част. Пъпките, листата и кората. Пъпките се берат рано напролет – април – май – преди разпукването им. Те се отрязват заедно с клончетата и се сушат на проветриво място или в сушилня при температура до 30 градуса целзий. След изсушаването пъпките се оронват от клончетата. Изсушените пъпки са с приятна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Опаковат се в шперплатови каси. Листата се берат след пълното им развитие, преди или през време на цъфтежа – април – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса целзий. Изсушените листа отгоре са тъмни, а отдолу – светлозелени, без особена миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Корите се белят напролет, когато започне сокодвижението, и се сушат на слънце или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Опаковат се в бали. Всички изсушени части на растението се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката действа силно отводняващо (потогонно и пикочогонно); разтваря камъни в бъбреците и пикочния мехур и продолява спазмите на гладката мускулатура (стомах, черва). Прилага се при отоци от различен произход, ревматизъм, ишиас. Външно се използва за бани (пресните листа) при кожни болести.
В българската народна медицина листата на бялата бреза се препоръчват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур и камъни в тях, при подагра, атеросклероза; корите – като средство за апетит, против малокръвие, а външно – за компреси при кожни болести. Катранът от брезата действа също против кожни болести и екземи. При възпаление, болки в стомаха и червата се прилага настойка от пъпките в червено вино (1:10, киснати 8 дни).
Начин на употреба. 1 супена лъжица пъпки или 2 супенилъжици нарязани листа се заливат с 0,5 л вряла вода, като се прибавя малко сода за хляб за разтриване на смолите, и се оставят да киснат 1 час. Течността се прецежда и се пие преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно. От корите се приготвя отвара, като 1 супена лъжица от тях се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по същия начин.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
