Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Среща се в различни разновидности из храсталаците, горите и каменливите места до 1600 м надм. височина навсякъде из България.
Описание. Храст с дълги, прави или извити, зелени и кафяви стъбла, стигащи на дължина до 3 м. Листата са голи, текоперести, с жлезисти, нарязани прилистници, с 5 – 7 листчета, които са с къси дръжки, елиптични, назъбени. Както стъблото, така и листната дръжка са покрити с шипове. Цветовете са единични или събрани по 3 – 5, розови, рядко бели, с 5-листна неопадваща чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е лъскав, яркочервен, месест, отвътре с лъскави власинки и многобройни жълтеникави, твърди семена. Медоносно растение. Цъфти през май – юни.
Използваема част. Плодовете, брани след пълното им узряване, но докато са още твърди – през септември – октомври. Сушат се в сушилня при температура до 100 градуса целзий. Изсушените плодове са червени, без миризма, със сладникаво-кисел вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжни торби. Запазват се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка. Изсушаването на шипките може да стане и на сянка, но поради бавността на сушенето част от витамините се губят.
Лечебно действие и приложение. Пикочогонно, кръвоспиращо и запичащо. Използва се главно при застой на течностите в организма, пясък и камъни в отделителната система, нефрити, диария, стомашни спазми, кръвоизливи (от различен произход) от стомаха, червата, белите дробове и др., а също при авитаминози.
В българската народна медицина плодовете на шипката се употребяват при трудно уриниране, албумин, захарна болест, червен вятър, магарешка кашлица (за магарешката кашлица същото действие имат намиращите се по стъблата т.нар. шипкови тумори); атеросклероза, маточни кръвотечения и др. Семената се прилагат при пясък и камъни в бъбреците, мехура и жлъчката. Корените и венечните листчета се дават против диария, дизентерия, кръвохрачене, силна менструация, стомашни болки. Шипковото брашно, взето по една кафена лъжичка след ядене, се препоръчва при изпаднало задно черво. Външно плодът на шипката се употребява за промивки при сълзене на очите (отварата)
Начин на употреба. 1 супена лъжица леко счукани плодове се варят 10 мин. в 200 мл вода. Отварата се пие като чай (по такъв начин не се губят витамините). Полезна напитка през зимата е т. нар. шипково вино. Приготвя се по следния начин: 1/2 кг леко счукани шипки се слагат в 4 л вода заедно с 1/2 кг захар и като се разклаща често, се оставят да стоят 6 дни (през зимата до печката). Течността се прецежда и се пие вместо вода. Останалите шипки повторно се заливат със същото количество вода и захар. По желание във “виното” може да се добави кората на 1 лимон или 50 г боровинки. При пресни шипки дозата е 1 кг плод.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
