Сем. Сложноцветни – Compositae ; Asteraceae
Разпространение. По влажните и каменливи места край потоците и реките главно в предпланинския пояс, навсякъде из България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и с високи до 50 см, дебели, безлистни, бели или червеникави, паяжинесто вълнести цветоносни стъбла, които се развиват рано напролет, преди появяването на листата. Последните са много големи, бъбрековидни или сърцевидни, отгоре голи, а отдолу окосмени. Листните дръжки са кухи, към петурата двуръбести. Цветовете са тръбести и са събрани в мъжки и женски кошнички, които образуват гроздовидни съцветия.
Използваема част. Листата и коренищата. Листата се берат след цъфтежа, докато са още свежи – май – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушените листа са зелени отгоре и почти бели отдолу (поради наличието на трихоми), без мирис и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали.
Коренищата се вадят наесен, след като растението започне да завяхва – септември – ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби.
Лечебно действие и приложение. Билката действа противокашлично и омекчаващо възпалените лигавици. Прилага се при лечение на всички видове кашлица (бронхити, настинка, бронхиална астма).
Българската народна медицина препоръчва чобанката против магарешка кашлица, за апетит и при тежест в стомаха с газове.
Външно пресните листа служат за налагане при рани и циреи.
Начин на употреба. В нашата народна медицина се употребява и бялата чобанка [Petasites albus (L.) Gartn.], чиито листа се препоръчват при същите болести.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
