Сем. Кръстоцветни – Cruciferae ; Brassicaceae
Разпространение. Расте из буренливите и необработваемите места, в орниците и нивите, край пътищата и другаде, а в някои части на страната се отглежда.
Описание. Едногодишно тревисто растение с право, разклонено на върха и високо до 1,5 м стъбло. Коренът е вретеновиден, слабо разклонен. Долните листа са с дълги дръжки, лировидни, с 2 – 4 странични дялове, а горните – яйцевидни или ланцетни, целокрайни или рядко назъбени, голи и синкавозелени.
Цветовете са жълти и събрани на върха на стъблото в гроздовидни съцветия. Те са с 4 – листна чашка, 4-листно венче, 6 тичинки и 1 плодник. Плодът е шушулка, прилегнала към стъблото, двугнездна, с кълбести семена с мрежесто набраздена повърхност. Цъфти от май до юли.
Използваема част. Семената, брани преди пълното им узряване, за да се избегне оронването им. След ожънването на растенията снопите се оставят на слънце и да доузрее семето, след което се вършеят. Изсушеното семе е кълбесто, отвън тъмнокафяво, отвътре жълтеникаво, с парливо-лютив вкус и характерна миризма. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували. Запазва се на сухо и проветриво място.
Да се внимава при ожънването черният синап да не се смесва с полския синап (Sinapis arvensis L.), дивата ряпа (Raphanus raphanistrum L.) или с бялата рапица, рапса (Brassica nappus var. oleifera D. C.). Те се различават по това, че семената на бялата рапица и на дивата ряпа са по-едри, а на полския синап са гладки.
Лечебно действие и приложение. Използва се главно свойството му на кожен дразнител. Установетно е също, че черният синап възбужда дишането и засилва отделянето на жлъчен сок. Прилага се външно за лапи при настинка, пневмония, ревматизъм и др. Особено се препоръчва при простудни заболявания и бронхита у малки деца.
В българската народна медицина синапът се употребява при стомашни и жлъчни болки, кашлица и гърлобол. Външно се препоръчва за жабурене при зъбобол.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка счукано синапено семе се слага в 100 г мед. Взима се по 1 кафена лъжичка 3 пъти дневно след ядене. За лапи – равни количества счукано синапено семе и брашно се разбъркват с топла вода и малко оцет.
В нашата народна медицина се употребява също и белият синап (Sinapis alba L.), чиито семена са по-едри и бледожълти. Те съдържат до 30% мазнини, слуз, белтъчини и тиогликозида синалбин, който се хидролизира на гликоза и синалбин-синапено масло. Маслото на белия синап не е летливо, както при черния синап, и не се употребява като кожен дразнител. То се използва за направа на горчица. В нашата народна медицина се препоръчва при стомашни болки, бронхит, кашлица, шизофрения, воднянка, също смесено с мед. В малко количество действа като слабително. Във вид на лапи може да се използва при настинка, пневмония, ревматизъм, невралгия, бодежи и др.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
