Чер бъз, свирчовина – Sambucus nigra L.

Сем. Бъзови – Caprifoliaceae ; Adoxaceae

Разпространение. Расте из храсталаците и гористите места до 1600 м надм. височина, а също така и в населените места навсякъде из България.

Описание. Храст или високо до 6 м дръвче, силно разклонено, с тънка, сива, напукана кора и мека сърцевина. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 5 – 7 елиптично до яйцевидно ланцетни, остро назъбени листчета. Цветовете са бели до кремави, събрани в широко щитовидно съцветие, с плитко 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е лъскава, черна, сочна ягода с 2 – 4 черни семена. Медоносно растение.

Използваема част. Цветовете и корените, по-рядко плодовете, листата и кората на стъблото. Цветовете се берат преди пълното разцъфтяване – през май – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. За да се получи само цвят, без цветните дръжки, след изсушаването цветовете се прекарват през сито, като се трият или се изчукват, при което пада само цветът, а цветните дръжки се изхвърлят. Така получената билка е с кремав цвят, слаб аромат и сладникаво-слузест вкус, който впоследствие дразни гърлото. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби.

Корените се вадят през есента, след узряването на плодовете – октомври – или рано напролет, преди развитието на растението – март. След изкопаването те се измиват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Опаковат се в торби или бали.

Плодовете на бъза се събират след узряването им – през август – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий.

Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня също при температура до 40 градуса целзий.

Кората се обелва при започване на сокодвижението, като се очиства от корка. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий.

Всички части на бъза се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Лечебно действие и приложение. Билката действа потогонно, слабително и пикочогонно. Улеснява отделянето на храчки при пневмония, бронхит и туберкулозна кашлица.

В българската народна медицина цветът на бъза се употребява при хрема, пресипнал глас, като изпотяващо средство при простудни заболявания, при високо кръвно налягане, задух, при трудно уриниране и кръвопикане, възпаление на бъбреците и пикочния мехур.

Корените и корите се препоръчват при воднянка, затлъстяване, като слабително, настойката от листата – при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания. Плодовете се приемат във вид на мармалад за усилване, при невралгия и тъберкулоза. Цветът се използва за инхалация при възпаление на гърлото. Намира приложение и в пивоварната промишленост.

Начин на употреба. От цвета 1 супена лъжица се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корите и корените – по 1 супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин. От мармалада, приготвен от плодовете, се взима по 1 кафена лъжичка след ядене 3 пъти дневно.

В нашата народна медицина се използва и бъзакът (Sambucus ebulus L.). Различава се от бъза по това, че стъблото му е едногодишно и прашниците са червеникави, а цветовете – бели. Неговите плодове и корените се употребяват при болестите, посочени при бъза. Цветът на растението се препоръчва от нашата народна медицина още при трудно уриниране и при рак, а сварените корени – за бани при заболявания на ноктите от гъбички.

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи