Сем. Тинтявови – Gentianaceae
Разпространение. Расте по сухите тревисти и каменливи места, из ливадите и храсталаците навсякъде в България.
Описание. Едногодишно или двугодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло, на върха разклонено, високо 15 – 30 см. Коренът е тънък. Приосновните листа образуват розетка. Те са обратнояйцевидни, стеснени към основата си, с 5 жилки. Стъбловите листа са срещуположни, целокрайни, елиптично ланцетни, с 3 – 5 дъговидни жилки. Цветовете са розовочервени, събрани на върха на стъблото в метличесто съцветие с тръбеста, до средата 5-делна чашка, с тръбесто, с 5-листна коронка венче, и 5 тичинки. Плодът е цилиндрична двугнездна кутийка с многобройни семена.
Използваема част. Стръковете на растението, брани в началото на цъфтежа – юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със зелени стръкове, червени или светло-розови цветове, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката възбужда апетита, улеснява храносмилането, има противоглистни свойства. Употребява се като усилващо средство след тежко боледуване, малокръвие, глисти.
Българската народна медицина препоръчва стръковете на червения кантарион още при болки, киселини и кръвоизливи в стомаха, туберкулоза в червата, кръвоизливи от червата, лениви черва, жълтеница, нередовна менструация, малария, хемороиди, болести на далака, бяло течение, кожни обриви, очна слабост, епилепсия, болести на черния дроб и жлъчката, воднянка, захарна болест, главоболие и др.
Външно настойката от стръковете в зехтин 1:10 (20дни) се препоръчва за мазане при рани от изгорено, гнойни рани и др., а настойката в червено вино в същото съотношение – за усилване и апетит. Прилага се още в пивоварната промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
