Сем. Сенникоцветни – Umbeliferae ; Apiaceae
Разпространение. Из влажните и заблатени места предимно на песъчливи почви, по-често по крайбрежието на морето, но също край Дунав, Марица, Струма (Петричко).
Описание. Двугодишно тревисто растение с високо до 1,5 м силно разклонено кухо стъбло. Коренът е дебел, вретеновиден или главест. Листата са тъмнозелени, лъскави, пересто нарязани, приосновните са петделни, с плитко триделни листчета, а стъбловите са триделни. Цветовете са зеленикавобели, събрани в съцветие сложен сенник. Плодът е овален, с надлъжни ребра, сивокафяв.
Използваема част. Корените на растението, които се вадят през септември – декември, не се сушат, а се пазят във влажен пясък. При поискване се берат и листата през време на цъфтежа на растението.
Лечебно действие и приложение. Пикочогонно и апетитовъзбуждащо средство.
Българската народна медицина препоръчва корена на целината против треска, възпаление на бъбреците и мехура, подагра, копривна треска, липса на апетит, пясък и камъни в бъбреците и мехура, импотентност, шипове, газове, бяло течение, ревматизъм, лошо храносмилане и др. Плодовете – при стомашни и чревни болки, малария, бронхиален катар и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици настъргани корени се варят в 0,5 л вода 15 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно с лимонов сок.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
