Сем. Житни – Gramineae ; Poaceae
Разпространение. Засява се в цяла България. Отечеството на царевицата е Мексиско.
Описание. Едногодишно тревисто растение с високо до 3 м право, членесто и с гъбеста сърцевина стъбло. Листата са мечовидни, с успоредна нерватура, заловени за стъблото посредством влагалище. Растението е еднодомно, с еднополови цветове: мъжките са събрани в съцветие метлица на върха на стъблото и се състоят от 2 плевици и 3 тичинки, а женските са събрани в съцветия кочани, които са разположени в горната част на стъблото.
От всеки цвят се развива дълго до 20 см плодниково стълбче с нишковидно близалце, излизащо от върха на кочана. Плодът е заоблен или сплеснат, светло- или тъмножълт до червеникавожълт. Цъфти през юли – август.
Използваема част. Нишковидните близалца из женските цветове (царевичната коса или свила), които се събират след опрашването, през периода на млечната зрелост. Събирането на свилата не пречи на узряването на зърното. Тя се суши веднага на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със светло- до тъмнокафяв цвят, с характерна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Билката действа кръвоспиращо, пикочогонно и жлъчегонно.
В българската народна медицина царевичната свила се употребява при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, чернодробни и жлъчни заболявания, воднянка, атеросклероза, маточни кръвотечения, кръвотечение от носа и др. Отварата от зърната се дава против тения и като укрепващо средство.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от свилата се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
