Сем. Кръстоцветни – Cruciferae ; Brassicaceae
Разпространение. Отглежда се като лечебно растение и за подправка, но някъде се среща подивяло край огради и градини.
Описание. Многогодишно тревисто растение с мощно развито месесто, разклонено бяло коренище и с разклонено, високо 40 – 100 (125) см стъбло. Листата са големи, лъскави, тъмнозелени, приосновните яйцевидни, често пересто наделени, на дълги до 30 см дръжки, горните на къси дръжки или приседнали, елиптични до ланцетни, едро назъбени или цели. Цветовете са дребни, бели с 4-листна чашка, 4-листно венче и 6 тичинки. Плодът е продълговата шушулка.
Използваема част. Коренищата, които се вадят през октомври – ноември и се пазят в прясно състояние във влажен пясък.Те са със синапоподобна миризма и лютив вкус. При поискване се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса целзий. Опаковат се в торби. Запазват се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Пикочогонно, газогонно, улеснява смилането на мазнините.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на хряна при вода в коремната област, пясък в бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм, подагра, магарешка кашлица, газове, задух, за апетит, полововъзбудително и др., а външно – за лапи при ревматизъм, плеврит и подагра. Листата, намокрени, се използват за налагане против главоболие.
Начин на употреба. 1 супена лъжица настърган хрян се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Или 400 г настърган хрян се смесва с 500 г мед. Взима се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина хрянът, смесен 1:10 с кисело мляко, се употребява против захарна болест и високо кръвно налягане. Взима се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
