Сем. Конопови – Cannabaceae
Разпространение. Из храсталаците навсякъде из България, главно по влажните места и край реките.
Описание. Многогодишно тревисто увивно растение с шипчета и със силно развито коренище. Листата са срещуположни, обикновено длановидно 3 – 5 – делни, едро назъбени. Цветовете са жълтозелени, еднополови: женските образуват шишарковидни съцветия и са разположени в пазвите на листата; мъжките са събрани в съцветие метлица и иимат 5 – делен околоцветник и 5 тичинки. Плодът е яйцевидно орехче. Цъфти през юли – август.
Използваема част. Женските съцветия – шишарките, брани, докато са още затворени – август. Покривните люспи на съцветието и цветчетата са осеяни със смолисти жлези със светложълт цвят. Тези жлези се отделят при претриване през сито. Те имат характерна миризма и горчив вкус. Шишарките се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса целзий. Изсушената билка има зеленикавожълт цвят, характерна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място.
Лечебно действие и приложение. Билката действа нервоуспокоително, болкоуспокоително, пикочогонно. Прилага се при нервна възбудимост и стомашни болки.
В българската народна медицина шишарките на хмела се употребяват при болезнено уриниране, болезнена менструация, главоболие, безсъние, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката, възпаление на пикочния мехур, пикочния канал и простатната жлеза, половоуспокоително, при скрофули, неволно семетечение и др.
Настойка 1:10 (8 дни) в червено вино се дава при жълтеница.
Външно се препоръчва при отоци и язви, а в смес със свинска мас – при кожен рак. Във ветеринарната медицина хмелът се дава на добитъка при воднянка.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
