Сем. Хвощови – Equisetaceae
Разпространение. По влажните места, орниците, насипите, край реките и из мочурищата, а също като плевел навсякъде из България до 1450 м надм. височина.
Описание. Многогодишно тревисто растение с дълго, разклонено, възлесто коренище, с кафявочерни грудки по него и 2 вида стъбла: пролетно и лятно. Пролетното е светло до възчернокафяво, плодно, членесто, неразклонено и завършващо със спороносно класче, съставено от щитовидни спорофили. Спорангиите са разположени по ръба на спорофилите.
След като спорите узреят и се разсеят, спороносното стъбло умира и се развива лятното, което е зелено, безплодно, членесто и разклонено, високо до 40 – 50 см. Разклоненията са също членести и са разположени в прешлени, като долните са по-дълги, а към върха стават по-къси. Стъблото и разклоненията са кухи, надлъжно набраздени, а връзките им са обхванати от влагалищата на срасналите в тръбица 6 – 12 ланцетни листчета.
Използваема част. Лятното зелено стъбло, брано от май до септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със светлозелен цвят, без миризма и с блудкав, слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
При събирането полският хвощ не трябва да се смесва с блатния хвощ (Equisetum palustre L.), който е само със зелени разклонени стъбла, които са плодни. Растението съдържа алкалоида еквизетин и е отровно за рогатия добитък и свинете; с мочурния хвощ (Equisetum limosum L.), чиито стъбла са зелени , но прости или единични клонки; с големия хвощ (E. telmateja Ehrh.), чиито влагалища са с 20 – 30 шиловидни зъбчета и има зелени, обикновено неразклонени клонки, а стъблата му са дебели 1 – 1,5 см; с презимуващия ( E. hiemale L.) чиито стъбла са неразклонени. Този хвощ се употребява за зимен фураж на конете.
Лечебно действие и приложение. Хвощът има изявено пикочогонно и кръвоспиращо действие. Поради това, че съдържа силициева киселина и нейните производни, действа противотуберкулозно. Прилага се при кръвохрачене, маточни кръвоизливи, възпаление на пикочните пътища, при камъни в бъбреците и жлъчката и белодробна туберкулоза.
В българската народна медицина полският хвощ се употребява още при напикаване, кръвопикане, албумин, воднянка, подагра, ишиас, ревматизъм, стомашни болки, високо кръвно налягане, атеросклероза, кръвоизлив от белите дробове, хемороиди, повръщане на кръв и др., а се препоръчва също за лапи при разширени вени, костна туберкулоза, ракови тумори, екземи и др., за бани и промивки при трудно зарастващи рани, бяло течение, за гаргара при бол2 ки в гърлото. Във ветеринарната медицина се прилага за посипване (стрита билка) при рани и язви по добитъка.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
