Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. По сухите каменливи места, край пътищата и синорите навсякъде в България.
Описание. Силно разклонен бодлив, висок до 3 м храст. Листата са елиптични, назъбени, обикновено окосмени и от двете страни. Цветовете са бели, единични, разположени на кичури, с къси дръжки. Чашката и венчето са 5-листни, тичинките много. Плодът е тъмносин, със синкав налеп и стипчиво-кисел вкус. Медоносно растение.
Използваема част. Цветовете и плодовете. Цветовете се берат през април – май. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушеният цвят е бял или слабо кремав, със слаба своеобразна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали.
Плодовете се се берат късно наесен. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса целзий. Изсушени, те са тъмносини, без мирис и с кисело-стипчив вкус. Допустима влажност 15%. Опаковат се в торби. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Цветовете имат пикочогонно и потогонно действие, а плодовете – запичащо и кръвоспиращо действие.
В българската народна медицина цветовете на трънката се употребяват при невралгия, възпаление на бъбреците и мехура, албумин, хемороиди, като слабително средство, ревматизъм, менорагия, левкорея, болки в стомаха и др.
Плодовете се препоръчват против диария, дизентерия, лоши храносмилане, язва на стомаха и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от цвета се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно. От плодовете – също 2 супени лъжици се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по същия начин. При диария нашият народ употребява плодовете, варени в червено вино, по начина, посочен по-горе.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
