Сем. Теменугови – Violaceae
Разпространение. Расте по сухите тревисти и каменливи места, по нивите, стърнищата, ливадите и из храсталаците навсякъде в България.
Описание. Едногодишно тревисто растение с право, ръбесто, слабо разклонено стъбло, високо до 45 см, и с тънък вретеновиден корен. Долните листа са сърцевидно яйцевидни, а горните – продълговато ланцетни, последователни, с дълги дръжки и с жълто, виолетово, синьо и бяло обагрени венчелистчета. Чашката и венчето са 5-листни, тичинките са също 5, кафяви. Плодът е многосеменен, разпуклив (на 3 дяла), с продълговато яйцевидни, кафяви, лъскави семена.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – май – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е без миризма, но със сладникавогорчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката действа отхрачващо, дезинфекционно, пикочогонно, потогонно, нервоуспокоително, разслабващо. Усилва секрецията на бронхиалните жлези. Прилага се като добро средство при суха кашлица, кожни страдания (екземи, скрофули, акне, импетиго), задръжка на течности в организма, ревматизъм, заболяване на пикочните органи, хистерия.
В българската народна медицина трицветната теменуга се употребява още при кожни обриви, магарешка кашлица, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, атеросклероза, скрофули и др.
Външно се препоръчва за бани и компреси при краста, гнойни пъпки по кожата, рахит, скрофулни рани, за измиване на главата с отвара от билката при главоболие и безсъние, а пресният сок от растението – при рани и отоци.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява още и миризливата теменуга, виолетката (Viola odorata L.), която има виолетовосини ароматни цветове. Разпространена е из храсталаците и горите навсякъде из България. Цъфти през март – април. Използват се също надземната и част, брана през време на цъфтежа, или корените, брани след узряването на семената. Съдържа същите вещества и се употребява, както трицветната теменуга.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
