Сем. Телчаркови – Polygalaceae

Разпространение. Из сенчестите и полусенчестите горски поляни и каменливи места, само във варовитите части на Пирин.
Описание. Многогодишно коренищно тревисто растение с разклонени, лежащи или приповдигащи се стъбла, високи 5 – 20 см.
Приосновните листа са събрани в розетка, стъбловите – последователни. Цветовете са синьовиолетови, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е 5-листна, с 2 по-едри венчевидно обагрени листчета (крилца), венчелистчетата са 3, а тичинките 8, сраснали в основата помежду си и с венчелистчетата. Плодът е сърцевиден, с по 2 семена във всяко гнездо.
Използваема част. Коренищата с корените, които се вадят напролет, преди развитието на растението – март, или наесен, след узряването на семената – септември – октомври, измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушени, те са сивокафяви, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Откашлящо, възбужда апетита.
Българската народна медицина препоръчва телчарката при кашлица, бронхит, белодробни възпаления, стомашни и чревни болки, диария, туберкулоза, емфизема, задух, гастрит, за увеличаване млякото на кърмачките и др., а външно – за налагане при рани и екземи.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при същите болести се употребява и голямата телчарка – Polygala major Jacq.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев