Сем. Смрадликови – Anacardiaceae
Разпространение. По сухите каменливи места из храсталаците и светлите дъбови гори в цялата страна, но по-често на варовити почви.
Описание. Храст или малко дръвче, високо до 6 м. Клоните му имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са последователни, широко яйцевидни до закръглени, на дълги дръжки, отдолу синкавозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почерняват. Цветовете са зеленикавобели, двуполови, събрани в съцветие метлица, с 5-листна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки, разположени между венчелистчетата.
След прецъфтяването дръжките на цветовете се удължават и се покриват с дълги разперени червени до червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.
Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа или след това, но преди образуването на плодовете – юли – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса целзий при често разбъркване. Изсушени, те са тъмнозелени отгоре и сивозелени отдолу, имат характерна миризма и тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Билката действа затягащо, противовъзпалително и антисептично. Употребява се при диария и дизентерия.
В българската народна медицина смрадликата се употребява още при киселини и язва на стомаха, задух, кръвохрачене, заболявания на бъбреците и др.
Външно се препоръчва за жабурене за заякчаване на венците (в смес със сол и нишадър), при зъбобол, за промивки при бяло течение, за компреси при младежки пъпки, за бани при хемороиди и подуване на краката, за лапи при гнойни рани и циреи. Прилага се още в кожарската и парфюмерийната промишленост и бояджийството.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се вари в 0,5 л вода 5мин. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. За бани и компреси – 50 г смрадлика се вари 20 мин. в 2 л вода.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
