Сем. Черничеви – Moraceae
Разпространение. По сухите и припечни места главно в Южна България.
Описание. Ниско разклонено дърво, достигащо на височина 7 – 10 м, или храст. Листата са последователни, едри, на дълги дръжки, дълбоко 3 – 5-делни, тъмнозелени със синкав оттенък. Растението е двудомно. Мъжките цветове са с 3-5-делен околоцветник и 3 – 5 тичинки, а женските – с 5-делен околоцветник и един яйчник. Цветовете са затворени в месесто цветно ложе, което след оплождането се разраства. Плодът е месесто, крушовидно, светложълто до виолетовокафяво съплодие (лъжлив плод). Същинските плодове, орехчета, са затворени в съплодието.
Използваема част. Листата и съплодията. Листата се берат през време на цъфтежа – юни. Сушат се на сянка. Плодовете се берат след узряването и също се сушат на сянка. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Билката има омекчаващо и противовъзпалително действие.
Българската народна медицина препоръчва листата на смокинята против бюргер, задух, кашлица, стомашни и чревни болки и др., а плодовете – при кашлица, бронхит, магарешка кашлица, като слабително средство и др.
Външно – лапи от плодовете се използват против циреи, гърлобол, възпаление на сливиците, възпаление на венците, за компреси при петна у бременни, за гаргара при възпаление на гърлото. Опечени, плодовете като кафе могат да се използват при всички видове кашлица.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от листата се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. О плодовете – 1 супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
