Сем. Карамфилови – Caryophyllaceae

Разпространение. Из влажните песъчливи и чакълести места край реките и потоците, в низинните и предпланинските райони на цялата страна докъм 1000 м надм. височина.
Описание. Многогодишно тревисто растение с голи или слабо окосмени, изправени или проповдигащи се стъбла, високи 30 – 90 см. Коренът е тънък, червеникав, хоризонтален. Листата са срещуположни, тясно елиптични или овално ланцетни и целокрайни, с къси дръжки. Цветовете са бледорозови или бели, разположени по 1 – 2 в пазвите на най-горните листа и събрани в рехави или сбити метличести съцветия. Те са с 5-листна тръбеста чашка, 5-листно венче и 10 тичинки. Цъфти през юни – юли.
Използваема част. Корените на растението, които се вадят през есента – септември – октомври – или напролет, през март. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените корени отвън са червеникави, а отвътре – белезникавожълти, без миризма и с горчив вкус. Опаковат се в торби. Допустима влажност 12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Билката действа отхрачващо, слабително и пикочогонно. Употребява се при кашлица, бронхит, стомашни болки.
В българската народна медицина билката се употребява още при задух, ревматизъм, подагра, шипове, чернодробни и жлъчни страдания, кожни обриви и др.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от корените се вари в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. В по-големи дози растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев