Сабур, сара сабур, алое – Aloe ferox Mill., Aloe vera L.

Сем. Кремови – Liliaceae ; Asphodelaceae

Разпространение. Из пустинните райони на Източна и Южна Африка.


Описание. Многогодишни сукулентни растения със сочни, месести, бодливи листа по изправеното стъбло.


Използваема част. Сгъстеният сок от растенията, получен при разрязване на листата. Самото събиране на сока става по следния начин: листата се отрязват до основата, нарязват се отвесно и изтеклият от тях сок се събира и сгъстява чрез варене на прав огън, на водна баня или вакуум. Сгъстеният сок има характерна миризма и горчив вкус. На вид е прозрачно стъкловидна маса, жълтокафява или непрозрачна, матова, червеникавокафява. Пази се на тъмно в стъклени банки.


Лечебно действие и приложение. Сабурът притежава слабително действие, а в малки дози подобрява храносмилането и действа жлъчегонно. Прилага се за лечение при хроничен запек и запек вследствие атония (слабост) на червата.


Българската народна медицина препоръчва екстракта от сабура още при чернодробни и жлъчни болести, жълтеница, ракови тумори, главоболие и др. Академик Филатов въведе лекуване на тежки заболявания с екстракта на сабура. Той държал растението при ниска температура и на тъмно дванадесет дни. Водният екстракт от листата на такова растение повишава защитните функции на болния организъм. Този екстракт се прилага при очни заболявания ( хроничен артрит, колити, стомашна язва).


Външно сокът на сабура се употребява за лечение на рани от изгорено, абсцеси, циреи и др.


Начин на употреба. По лекарско предписание.
Внимание! Да не се употребява при бременност и в големи дози!

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи