Сем. Слезови – Malvaceae
Разпространение. Из влажните места край реките и блатата, в крайречните храсталаци навсякъде из България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, окосмено и кухо стъбло, високо до 1,5 м, и с късо многоглаво коренище, продължаващо в дебел месест, разклонен корен, отвън сивожълт, с дълги дръжки, като долните са петделни, а горните – триделни, едро назъбени. През първата година се развоват само приосновните листа във вид на розетка, а стъблото израства през втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на горните листа, като дръжките им са по-къси от дръжките на листата. Те са бели или бледорозови до розовочервени, с неопадваща двойна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е дисковиден, с 15 – 20 радиално разположени едносеменни плодчета, с бъбрековидни, сиви семена.
Използваема част. Цветовете, листата и корените. Цветовете се берат без дръжките през време на цъфтежа – юни – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е с бледорозов цвят, без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Листата се берат също през време на цъфтежа, без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушените листа са сивозелени, също без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Корените се вадят само от двугодишно растение наесен – септември – октомври – или рано напролет, преди да започне развитието на растението – февруари – април. На едногодишните растения корените са тънки и не съдържат достатъчно слуз, а на тригодишните са вече вдървенели и слузестото вещество е намаляло. След като се извадят и се почистят от пръстта, те се обелват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. При бавно сушене корените се запарват. Изсушените корени са бели отвън и слабожълтеникави отвътре, с характерна миризма и сладникаво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно – конопени торби. Всички части на билката се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка. При брането лечебната ружа не трябва да се смесва с другите 7 вида ружи, които се срещат у нас. Последните се различават от нея по това, че растат обикновено по сухи места и имат нагарчащ вкус.
Лечебно действие и приложение. Билката действа противовъзпалително, омекчаващо и отхрачващо, дължащо се главно на слузестите вещества. В българската народна медицина ружата се употребява при кашлица, задух, пресипнал глас, при възпаление на стомаха и червата, при киселини и язви в стомаха, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, бяло течение, диария и дизентерия и др. Външно се препоръчва за налагане при циреи и рани, за гаргара при пресипнал глас, за компреси при възпаление на очите и рани по гърдите на кърмачките.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 0,5 л студена вода и се оставя да кисне 1 час. Настойката се пие подсладена с мед или небет-шекер по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при същите болести се употребяват още и корените на бледната ружа (Althaea pallida Willd.) и на градинската ружа [Althaea rosea (L.) Cav.]
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
