Сем. Росянкови – Droseraceae
Разпространение. Расте само из сфагновите тресавища във високопланинските райони на Западна Стара планина, Средна гора, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи.
Описание. Многогодишно тревисто насекомоядно растение с безлистно цветоносно стъбло, високо 5 – 10 (20) см. Листата са кръгли , с дълги червеникави жлезисти власинки, отделящи лепкав сок, с който растението задържа насекомите. Цветовете са бели, събрани на върха на стъблото във вид на едностранен грозд с 5-листна, сраснала в основата си чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е кутийка с многобройни семена.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – юли – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е с червеникавокафяв цвят, без мирис и с кисело-горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Билката действа болкоуспокоително, затягащо, потогонно, пикочогонно, отхрачващо, противоспастично.
В българската народна медицина росянката се употребява при магарешка кашлица, задух, кръвохрачене, туберкулозна кашлица, жълтеница, вода в коремната област, атеросклероза и др. Външно – счукана свежа билка се препоръчва за налагане при мазоли и брадавици.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката, подсладена с мед или небет-шекер, се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
