Сем. Макови – Papaveraceae
Разпространение. Из посевите и буренливите места, край пътищата, оградите и другаде, до 1000 м надм. височина навсякъде в България.
Описание. Едногодишно тревисто растение с набраздени, кухи, голи, синкавозелени, полулежащи или възходящи, силно разклонени стъбла, високи 10 – 40 см. Листата са сложно пересто нарязани, с дръжки, синкавозелени. Цветовете са дребни, розови до пурпурночервени и са събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото, с 2-листна чашка, с 4 венчелистчета, горното от които е с торбест израстък в основата и с две 3-разделни тичинки. Плодът е бъбрековидно едносеменно орехче.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – май – юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Апетитовъзбуждащо. Прилага се при слабост (атония) на червата, понижен апетит, жълтеница, туберкулоза. Външно се използва против кожни лишеи и краста.
Българската народна медицина препоръчва лечебния росопас още при жълтеница, хемороиди, пъпки по лицето и тялото, воднянка, запек, скрофули, лениви черва, лош дъх на устата, туберкулоза, за отслабване, хистерия, хипохондрия и др., а външно – за бани при зачервени очи.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се вари в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
