Сем. Седефчеви – Rutaceae
Разпространение. Из сухите тревисти и каменливи места из редките светли храсталаци и гори, предимно на варовити почви, по топлите предпланински склонове, нарядко из цяла България.
Описание. Многогодишно тревисто растение със сочни корени, дълги до 50 см и с високо 30 – 100 см неразклонено, към върха жлезисто окосмено стъбло. Листата са последователни, най-долните прости, а средните и горните са нечифтоперести, с яйцевидни и назъбени листчета. Цветовете са бели или розови, с по-тъмни жилки, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката и венчето са 5-листни, а тичинките – 10. Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти през май – юни.
Използваема част. Корените, които се вадят наесен, след узряването на семената – август – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със светлокафяв цвят, неприятен мирис и горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо и проветриво място. При манипулиране с растението поради дразнещото му действие да се работи с предпазно облекло!
Лечебно действие и приложение. Пикочогонно и потогонно.
Билгарската народна медицина препоръчва корена против пясък и камъни в бъбреците и покочния мехур, хемороиди, ревматизъм, при болезнена и недостатъчна менструация, бяло течение, хистерия, епилепсия, глисти, а външно – отварата за бани при напукани ръце и крака, както и при ревматизъм при малки деца. Счукани листа и цветове се използват за налагане (смесени със зехтин) при ревматизъм и шипове.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка корени се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
