Сем. Сенникоцветни – Umbelliferae ; Apiaceae
Разпространение. Култивирано растение, но се среща в подивяло състояние в различни райони на страната.
Описание. Двугодишно или многогодишно, голо, синкаво от восъчен налеп тревисто растение с право, на върха разклонено стъбло, високо до 150 см. Коренът е вретеновиден, сивокафяв отвън и бял отвътре. Листата са многократно пересто разсечени на линейно шиловидни дялове, долните са с дълги влагалища и дръжки, а горните – седящи. Цветовете са жълти, дребни, събрани в сложни сенници, с 10 – 25 главни лъча, в основата без обвивка. Плодът е кафявозелен, разпадащ се на две половинки, с 10 тъпи надлъжни ребра, с изпъкнала външна и вдлъбната вътрешна страна. Цъфти през юни – юли. Медоносно растение.
Използваема част. Плодовете. Резенето се жъне малко преди узряването им – август – септември, за да не изронят. Растенията се оставят да доузреят, след което се вършеят. Плодовете се доизсушават на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса целзий. Изсушените плодове са с характерен за сорта цвят, с анасонова миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 16%. Опаковат се в конопени и четирислойни книжни торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Резенето стимулира храносмилателната дейност на стомаха, действа газогонно, засилва функциите на млечните жлези. Прилага се при стомашно – чревни колики, за увеличаване на млякото у кърмачките.
В българската народна медицина резенето се употребява още при пясък в бъбреците и пикочния мехур, при кашлица, задух, пресипнал глас и др.
Външно се употребява при възпаление на очите и клепачите и за усилване на зрението (за бани). Прилага се също в парфюмерийната, пивоварната и сладкарската промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица леко счукани плодове се заливат с 400мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
