Сем. Лютикови – Ranunculaceae
Разпространение. Из сенчестите храсталаци и широколистните гори в долния планински пояс на всички наши планини.
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо и дебело тъмнокафяво коренище. Листата са с дълги дръжки, триделни, възкожести, излизащи направо от коренището, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени или слабо виолетови, дълговлакнесто окосмени. Цветовете са небесно сини или синьолилави, по-рядко розови или бели, разположени поединично на високи дълговлакнести дръжки , с 6 – 7 (10)- делен венчевиден околоцветник и многобройни тичинки.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – май – юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушените листа са зелени отгоре, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сенчесто, сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Действа пикочогонно, отхрачващо, стимулиращо чернодробната функция.
Препоръчва се при застой в жлъчните пътища, камъни в жлъчката, бронхит, възпаление на трахеята и глътката.
Българската народна медицина препоръчва потайничето още при ревматизъм, малария, подагра, уплаха, трипер, възпаление на далака и др. Външно – за бани при кожни заболявания.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене и 3 пъти дневно. В по-големи дози растението е отровно!
В нашата народна медицина се употребяват и други билки, близки до рода на потайничето: Съсънка (сън-сън-котка) – Anemone pulsatilla L. [Pulsatilla halleri (All.) Willd.] – употребява се против циреи, кръвохрачене, хемороиди и малария, също при магарешка кашлица, бронхити, невралгии, заболявания на половата система и др.; външно – за разтривка ( 1:10 в силна ракия) при ревматизъм и подагра. Отровно растение! Полско котенце [Pulsatilla pratensis (L.) Mill.] – употребява се при възпаление на вените, студени ръце и крака, за усилване млякото у кърмачките, стомашни болки, нервни заболявания, бяло течение и др.; външно и за пиене – при възпаление на средното ухо и скрофулозно ушно гноене. Също отровно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
