Сем. Сложноцветни – Compositae ; Asteraceae
Разпространение. По влажните ронливи места – изкопи, насипи, песъчливо – глинести брегове на потоци и реки в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, паяжинесто окосмено стъбло, високо до 20 см, покрито с червеникави люспи, със силно разклонено пълзящо коренище. Стъблото се развива рано напролет преди листата и носи на върха си сравнително едра жълта цветна кошничка с езичести женски периферни цветове и тръбести, двуполови, разположени в средата. Плодът е цилиндрична плодосемка с хвърчилка. Листата, които се развиват след прецъфтяването, са разположени в розетка. Те са закръглено сърцевидни, неравномерно едро назъбени, отгоре са зелени и голи, а отдолу – бяло вълнести. Цъфти през март – април.
Използваема част. Само зелените и по-млади листа, брани през юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушените листа са зелени отгоре и белезникави отдолу, с характерна миризма и слабо горчив слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка. При брането подбелът не трябва да се смесва с чобанката (Petasites officinalis Monch.), чиито листа са много по-едри, а цветните и кошнички са червени и образуват дълъг грозд на върха на стъблото.
Лечебно действие и приложение. Подбелът действа отхрачващо. Употребява се при бронхити, ларингити, белодробни абсцеси, задух и туберкулозна кашлица.
В българската народна медицина листата на подбела се употребяват още при възпаление и киселини в стомаха и червата, кожни обриви, ревматизъм, нередовна и болезнена менструация и др. Външно – за лапи при циреи и рани от обувки, изгорено, за компреси при възпаление на вените на краката, за пушене против задух, за компреси при възпаление на очите, червен вятър и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно (при всички видове кашлици – подсладена с мед).
Препоръчва се лапите да се правят с пресни листа или изсушените да се варят с мляко.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
