Сем. Лютикови – Ranunculaceae
Разпространение. Из горите и храсталаците до 1500 м надм. височина навсякъде в България.
Описание. Многогодишно увивно или пълзящо растение с вдървеняващи разклонени стъбла, дълги до 30 м. Листата са текоперести, с яйцевидно ланцетни листчета и с дълги дръжки с които растението се залавя за околните предмети. Цветовете са бели, събрани по няколко в метличести съцветия, слабо ароматни, с 4-делен околоцветник и многобройни тичинки. Плодът е червенокафяво окосмено орехче с дълго, пересто, влакнесто извито стълбче.
Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа – май – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Допустима влажност 12%.
Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Действа противомикробно, противогъбно (фунгицидно), пикочогонно и потогонно. Препоръчва се при воднянка, сърдечни отоци, възпаления на очите и пикочния мехур, при венерически болести, главоболие, костни тумори, за засилване на апетита и др.
Българската народна медицина препоръчва листата на повета още при стомашна язва, треска, язва от разширени вени и др. Външно – за бани при краста, циреи и гнойни рани. Същото действие има и коренът на растението.
В нашата народна медицина се употребява и подкорната тъкан на стъблото на повета. Счукана и омесена със зехтин, тя служи за налагане (8 часа) при ревматични болки и шипове ( да се внимава, може да се получи изгаряне).
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от билката се попарва с 0,5 л вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
