Сем. Житни – Gramineae ; Poaceae
Разпространение. Расте по тревистите песъчливи места, ливадите и пасищата, край оградите и пътищата, из нивите до 1500м надм. височина в цяла България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с цилиндрично, кухо, гладко и членесто стъбло, високо до 1,5м и силно развито шнуровидно, пълзящо коренище. Листата са линейни и плоски, зелени или сивозелени. Цветовете са събрани по 4 – 9 в широколанцетни, зелени, сивозелени или слабо виолетови класчета, които образуват сложен, двуреден, линеен клас. Цъфти през юни – юли.
Използваема част. Коренищата, които се вадят рано напролет, в началото на развитието на растението – април или наесен, след узряването на семената – август – септември. Изкопаните коренища след измиване и нарязване, с дължина до 20см се сушат на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса целзий. Изсушената билка е с жълтеникав цвят, характерна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно и леко слабително. Употребява се при пясък в бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простата, стомаха и червата.
В българската народна медицина пиреят се употребява още при подагра, безплодие, чернодробни страдания, кашлица, ревматизъм и др. Външно се прилага за лапи при кожни обриви и отоци.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
