Сем. Перуникови – Iridaceae
Разпространение. Из цялата страна като градински украсни растения. Отечество Средиземноморието.
Описание. Многогодишни тревисти растения, високи 30 – 100 см, с дебели, разклонени коренища. Приосновните листа са мечовидни, едри, с влагалище, наредени в два реда и разположени в една плоскост, а стъбловите са линейни. Цветовете на германската перуника са синьовиолетови, а на флорентинската – бели. Разположени са на върха на стъблото и са с 6-листен околоцветник и 3 тичинки, намиращи се под трите близалца на плодника, който е съставен от 3 плодолиста и има тригнезден яйчник. Плодът е тригнездна кутийка с многобройни сплеснати и ръбести семена. Цъфтят през април – май.
Използваема част. Коренищата от 2 – 3 годишни растения, които се вадят през пролетта – април – май или през есента – септември – декември измиват се, обелват се и се сушат на сянка или в сушилня при темепература до 30 градуса целзий. Изсушените коренища са жълтеникавобели и членести. Имат приятна теменужена миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в каси или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Билката действа отхрачващо и болкоуспокоително. Прилага се против кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни страдания.
В българската народна медицина перуниката се употребява още при задух, туберкулоза и др. Външно се използва за жабурене при зъбобол. Намира приложение в парфюмерията, козметиката и зъболекарството.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка смлени коренища се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
