Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Из влажните ливади, замочурените места и торфищата, но също по каменисти места в предпланинския и планинския пояс на всички наши планини.
Описание. Многогодишно тревисто растение с прави лил в основата полегнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15 – 30 см. Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно тъмнолъчисто образувание.
Листата са приседнали (стълбовите) или с къси дръжки (приосновните), триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са разположени поединично в пазвите на листата, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двойна 4-листна чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.
Използваема част. Коренищата, извадени рано напролет – през март или през есента – октомври – от 2 – 3 годишни растения. След изваждане коренищата се измиват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. При сушенето коренищата да не се допират до железни предмети, защото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или червенокафява отвън и червена отвътре, без миризма и с горчиво стипчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Билката действа кръвоспиращо и запичащо. Прилага се при различни кръвоизливи (от стомашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна менструация и др.), диария, бяло течение, захарна болест и др.
В българската народна медицина очиболецът се употребява още при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие, гръдна жаба, кръвопикане и др.
Външно отварата се препоръчва за бани при изпаднало задно черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за заякчаване на венците. Настойка от цялата билка в зехтин (1:10 – 20дни) се препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете, краката или устните. Настойка от цялата билка (прясна) в бяло вино – 10 дни – се дава за усилване и апетит.
Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани коренища се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина се препоръчват още следните билки от рода очиболец: бял очиболец (Potentilla alba L.) – при болести на сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация; пачи очиболец (Potentilla anserina L.) – против болки в стомаха и червата; сребролистен очиболец (P. argentea L.) – против диария, дизентерия, стомашни и чревни болки, хемороиди, ухапано от отровни змии, за компреси при възпаление на очите и др.; усойна трева (P. cinerea Chaix) и почудиче (P. recta L.) – против ухапване от отровни змии; гърличева трева (P. reptans L.) – против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария, диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците; загърличе (P. rupestris L.) – против заушка при децата, като се пие и се налага болното място.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
