Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae ; Orobanchaceae
Разпространение. Из храсталаците ливадите и пасищата в цялата страна.
Описание. Едногодишно тревисто растение с разклонено, червеникавокафяво, в горната част жлезисто окосмено стъбло, високо 5 – 25 см. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, седящи, с власинки. Цветовете са бели, с лилава горна устна и с лилави ивици и жълто петно на долната устна. Разположени са в пазвите на листата по върха на стъблото. Чашката е звънеста, 4-делна, венчето двуустно, тичинките 4. Плодът е окосмена кутийка с многобройни семена.
Използваема част. Стръковете, брани през време на цъфтежа – юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и с бели или бледорозови цветове, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Билката засилва функциите на стомаха и червата. Прилага се при стомашни заболявания (киселини, оригвания) и жълтеница.
Българската народна медицина препоръчва очанката още при възпаление на очите, за подобряване на зрението, за усилване на паметта, при пресипнал глас,диария, липса на апетит, кашлица и др.
Външно се прилага за промивки и компреси при възпаление на очите и клепачите, преумора на очите и др. Настойка от билката във вино (1:10 – 8 дни) – за апетит и усилване.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 път дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
