Сем. Розоцветни – Rosaceae

Разпространение. Расте предимно в гористите планински местности из цяла България.
Описание. Висок храст или дърво, високо 3 – 16 (20) м, със сивозеленикава и гладка кора.
Листата са текоперести, с 9 – 17 приседнали продълговато елиптични, напилени листчета. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу – сивозелени. Младите листа и пъпките са окосмени. През есента листата почервеняват. Цветовете са бели, събрани в сложни щитовидни съцветия, 5-листна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодовете след узряването са оранжевожълти до червени с киселостипчив вкус.

Използваема част. Плодовете, брани след пълното им узряване – август – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса целзий. Допустима влажност 11%. Опаковат се в торби. Запазва се на сухо и сенчесто място.
Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно, слабително и противоревматично. Прилага се при застой на течности в организма, чернодробни и бъбречни страдания (каменна болест), чревни катари, диария, дизентерия и др.
В българската народна медицина плодовете на офиката се употребяват още при воднянка, а младите клонки – при кожна туберкулоза. Листата се препоръчват също за бани при кожни обриви и екземи, а скълцани пресни листа и плодове – за налагане при подуто, изкълчено, натъртено и др.
Подобно действие, но по-слабо имат и цветовете.
Начин на употреба. 1 супена лъжица леко счукани плодове се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. От листата и цветовете се прави запарка (2 супени лъжици на 400 мл вряла вода); пие се по същия начин.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев