Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Расте из храсталаците и широколистните гори, а също по буренливите места край пътищата и оградите в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с окосмено, слабо разклонено стъбло, високо до 60 см и с многоглав, конусовиден червенокафяв корен. Долните листа са лировидно пересто нарязани, събрани в розетка, а горните са най-често триделни. Цветовете са жълти и дребни, разположени поединично на върха на стъблото. Чашката е съставена от два кръга, всеки с по 5 чашелистчета, венчето е 5-листно, тичинките многобройни. Плодът е сборен, съставен от голям брой едносеменни орехчета, с кухести израстъци. Цъфти през май – юни.
Използваема част. Корените, извадени през есента – септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура 35 градуса целзий. Изсушените корени имат кафяв цвят, карамфилоподобна миризма и тръпчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или чували. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Действа затягащо, свиващо кръвоносните съдове, нервоуспокоително. Прилага се при диария, дизентерия, нервни заболявания, хемороиди.
В българската народна медицина корените на омайничето се употребяват още при лошо храносмилане, газове, чревни и стомашни болки, повръщане, бяло течение, при нерви и др.
Външно билката се прилага за компреси при възпаление на очите, за жабурене при кръвотечение от венците и за промивки при бяло течение.
Начин на употреба. 1 супена лъжица корени се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
