Сем. Игликови – Primulaceae
Разпространение. По сухите тревисти места край пътищата, из посевите, окопните култури, залежите, необработените ниви в цялата страна.
Описание. Едногодишно тревисто растение с тънки, четириръбести, разклонени от основата, полегнали стъбла, дълги 5 – 40 (60) см. Листата са срещуположни, приседнали, яйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са оранжевочервени или сини с дълги дръжки, излизащи от пазвите на листата, с до основата 5-делна чашка, с 5-листно сраснало само в долната си част венче и 5 тичинки. Плодът е кутийка, снабдена с капаче.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – май – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушеното растение е без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали.
Химичен състав. Гликозида цикламин, вещества със сапонинов характер (сапоноиди), пептонизиращ ензим и ензима привмераза и др.
Лечебно действие и приложение. Пикочогонно, затягащо. Прилага се при воднянка, отоци от сърдечен произход, бъбречнокаменна болест, подагра, жълтеница, задух, епилепсия.
Българската народна медицина препоръчва огнивчето още при туберкулоза, пясък в жлъчката, чернодробна цироза, копривна треска и др. Външно за изпаднало задно черво, за налагане и за промивки при възпалени очи и др.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
