Нар – Punica granatum L.

Сем. Нарови – Punicaceae ; Lythraceae

Разпространение. Култивира се из градините в по-топлите части на страната. Отечеството му е Югозападна Азия.


Описание. Храст или дръвче, стигащо на височина до 5 м. Листата са срещуположни, лъскави, кожести, продълговато елиптични, целокрайни. Цветовете са големи, огненочервени, излизащи от пазвите на горните листа, единични или събрани по 2 – 5 в кичури, с червеникава и кожеста, 5 (6 – 9)- делна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е едър с твърда кожеста обвивка, многогнезден, изпълнен с червеникави семена, които са със сочен, сладко-кисел външен слой. Цъфти през май – август.

by Otto Wilhelm Thomé


Използваема част. Кората на узрелия плод, която се събира през септември – октомври. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзии. Изсушената билка е жълтокафява, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.


Лечебно действие и приложение. Действа запичащо и унищожава тениите. Прилага се против панделковидната тения и като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства.
Българската народна медицина препоръчва кората на плода против диария, дизентерия, кръвохрачене, кръвопикаене, силна менструация, стомашни и чревни възпаления и др. Външно за промивки при бяло течение, за гаргара при възпаление на сливиците и венците.


Начин на употреба. 1 супена лъжица от кората на плода се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Против тения: 50 г кора от корените на нара се варят в 700 мл вода 20 мин. (изврялата вода се долива). Пие се по 1 винена чаша преди ядене на 10 мин. до три пъти и след 1 час се взима английска сол (за избягване действието на танините във водата се прибавя варно мляко).

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи