Сем. Кръстоцветни – Cruciferae ; Brassicaceae
Разпространение. Край извори, потоци, реки, изкуствени и естествени езера и по крайбрежието, в цялата страна докъм 1500 м надм. височина.
Описание. Многогодишно тревисто растение със стелещо се и вкореняващо се във възлите стъбло, но в горната част възходящо до изправено, високо 10 – 60 см. Листата са текоперести, голи. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, с 4-делна чашка, 4-листно венче и 6 тичинки. Плодът е шушулка.
Използваема част. Надземната (надводната) част, брана преди или през време на цъфтежа – май – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Опакова се в бали. Запазва се на сухо, проветриво и сенчесто място. Стъблата, брани през ноември – януари, се употребяват като салата (ловджийска салата).
Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно, запичащо. Прилага се при воднянка, възпаление на пикочния мехур, при екземи, възпаление на венците, пиорея, ревматизъм, камъни в жлъчката.
Българската народна медицина препоръчва мокреша още при малария, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката и бъбреците, скрофули, кожни обриви, малокръвие, гуша и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други билки, близки до род мокреш, например пиренейският пореч – Rorippa pyrennaica (L) Reichenb. [Nasturtium pyrenaicum (L). R. Br.], отварата от които се пие против кашлица.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
