Сем. Боровинкови – Ericaceae
Разпространение. По сухите скалисти и каменисти поляни и из по-сухите иглолистни гори във всички наши по-високи планини.
Описание. Вечнозелено пълзящо храстче, стигащо на височина до 30 см. Листата са последователни, кожести, целокрайни, на върха закръглени, в основата клиновидни и преминават в къса дръжка. Отгоре са тъмнозелени, с вдлъбната мрежестанерватура, а отдолу са светлозелени, с изпъкнала мрежеста нерватура. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в увиснали гроздовидни съцветия, с плитко 5-делна чашка, 5-листно сраснало венче и 8 – 10 тичинки. Плодът е червена, сухо месеста ягода с 3 – 7 семена.
Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа – май – юни. Режат се връхните клончета, след което листата се оронват. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, отдолу – бледорозови, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковата се в книжно-конопени торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
При събиране на листата от мечото грозде да се внимава те да не се смесват с листата на червената боровинка (Vaccinum vitisidaea L.), които са овални и по долната им страна се наблюдават кафявочерни точки; с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.), които са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура; с листата на синята боровинка (Vaccinum ulignosum L.), които са целокрайни, по-широки и не са кожести; с листата на черната боровинка (Vacinium myrtillus L.), които не са кожести и са назъбени.
Лечебно действие и приложение. Притежава много добри дезинфекционни и пикочогонни свойства.
В българската народна медицина листата на мечото грозде се употребяват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при пясък и камъни в бъбреците, кръвопикане, неволно напикаване, воднянка, захарна болест, бяло течение, туберкулоза на бъбреците, неволно семетечение и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица счукани листа се варят в 0,5 л вода 10 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата на мечото грозде върху отделителната система се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на мечото грозде трябва да се взима с малко сода бикарбонат.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
