Сем. Картофови – Solanaceae
Разпространение. Из сенчестите храсталаци и редките гори, край синорите и лозята, предимно в по-топлите райони на страната.
Описание. Многогодишните тревисто растение с изправено, разклонено, високо до 60 см стъбло и с разклонено коренище. Горните листа са срещуположни, едро и неравномерно назъбени или целокрайни, яйцевидни, слабо окосмени. Цветовете са едри, зеленикавобели, разположени поединично в пазвите на горните листа. Чашката е срасналолистна, звънчевидна, която със зреенето на плодовете се превръща в голяма оранжевочервена мехунка. Плодовете са оранжеви, кълбести, сочни, разположени по един на дъното на всяка мехунка. Цъфти през април – юли.
Използваема част. Плодовете, брани след узряването им – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса. Изсушените плодове са оранжеви, без мирис и с кисел вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в торби. Запазват се на сенчесто и сухо място.
Лечебно действие и приложение. Действа пикочогонно (подчертано изхвърляне на уратни соли), епителизиращо (засилва растежа на покривните тъкани), болкоуспокояващо. Прилага се за лечение на пикочокаменната болест, ревматизъм, подагра.
Българската народна медицина препоръчва плодовете на мехунката още при жълтеница, воднянка, мъчно уриниране, шипове, гной в пикочта, хемороиди и др.; запарката от листата – против треска и малария, за жабурене против зъбобол и за лапи (от цялото растение) против бодежи. Плодовете, изгорени и смесени с прясно масло, могат да се използват против лишеи и кожни обриви и др. Във ветеринарната медицина, смесен в храната, се дава на свинете (плода) против болестта гърлица.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от плодовете се варят в 0,5 л мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди 4 дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
