Сем. Сложноцветни – Compositae
Разпространение. Из посевите като плевел и по буренливите места в цялата страна.
Описание. Едногодишно тревисто растение с разклонено, слабо белезникаво паяжинесто окосмено стъбло, високо до 1 м. Листата са дребни, приосновните лировидно изрязани или цели, подобни на стълбовете, линейно ланцетни, окосмени, от което изглеждат сивобели. Цветовете са тъмнонебесносини, събрани в 1 съцветие кошничка, крайните по-едри, фуниевидни, с нееднакво дълги дялове, безплодни, а вътрешните тясно тръбести, плодни. Плодът е сива или жълтеникавосива продълговата семка, на върха с кичур от власинки. Медоносно растение.
Използваема част. Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа – май – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса целзий. Изсушените съцветия са със син цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 10%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Действа пикочогонно и омекчително.
Българската народна медицина препоръчва обикновената меличина при магарешка кашлица, задух, лошо храносмилане, воднянка, жълтеница, възпаление на гърлото, възпаление на бъбреците и др.
Външно билката се използва за лапи при кожни обриви и рани под формата на запарка с вода 5:100 за промивка и бани на очите при перде и при нараняване, като запарка с оцет и вода – при косопад и пърхот.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от метличината се кисне в 400 мл вряла вода 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Нашата народна медицина препоръчва и други билки от рода метличина: черно вятърче (Centaurea difusa Lam.), което се употребява при температурни и трескави състояния; табашка метла (Centaurea stoebe L.) – използва се при същите заболявания, а освен това и в табаханите, откъдето произлиза и името и.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
