Сем. Устноцветни – Labiatae ; Lamiaceae
Разпространение. Засявано растение навсякъде у нас.
Описание. Многогодишно тревисто растение с тъмновиолетово, четириръбесто, от основата разклонено стъбло, високо до 50 – 80 см, и силно развито хоризонтално коренище. Листата са с къси дръжки, кръстовидно срещуположни, сърцевидно яйцевидни, заострени, остро назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли, от двете страни покрити с жлези, които отделят етерично масло. Цветовете са дребни, розови или бледовиолетови, разположени в прешлени в пазвите на връхните листа и събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Те са с плитко 5-делна и неопадваща виолетова чашка, 5-листно почти правилно фуниевидно венче и 4 тичинки. Плодът се състои от 4 яйцевидни едносеменни червенокафяви орехчета.
У нас има 7 вида от рода мента, но за разлика от джоджена те не съдържат или съдържат много малко ментол, който е съставна част на ментовото масло и заради който то се цени.
Използваема част. Листата, брани в началото на цъфтежа – юли – август. Ментата се жъне сутрин, след вдигане на росата, в тихо и слънчево време, след което листата се обират и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса целзий. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и по-светлозелени отдолу, имат парлив, охлаждащ вкус и приятна миризма. Допустима влажност 13%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Растението проявява болкоуспокоително, противоспастично и дезинфекционно действие, предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове. Употребява се при сърбежи, копривна треска, екземи.
В българската народна медицина ментата се употребява още при газове и болки в стомаха и червата, разтройство, бронхиални катари, жлъчни и чернодробни заболявания, виене на свят, безсъние, лош дъх на устата, а отварата с оцет – при стомашни кръвоизливи. Ментовото масло се използва за мазане при хемороиди.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от листата на ментата се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при тези заболявания се употребяват също бласкунът (Mentha pulegium L.) и дивият джоджен (Mentha silvestris L.)
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
