Мащерка, бабина душица, воленика, матерка, овчарска мерудия, овчарски босилек – Thymus sp. div

Сем. Устноцветни – Labiatae ; Lamiaceae

У нас растат около 15 вида от рода мащерка, които ние включваме в една сборна група – Thymus sp. div.


Разпространение. По тревисти, каменливи и скалисти места, край пътища, из ливади, гори и горски поляни в цялата страна.


Описание. Многогодишни тревисти растения или полухрастчета с пълзящи или полегнали стъбла, дълги до 30 см, и с възходящи цветоносни клонки, рядко по-високи от 20см. Листата са срещуположни, дребни, с къси дръжки или приседнали, линейно ланцетни, елиптични или яйцевидни, целокрайни, голи или окосмени, с точковати жлези или с жлезести власинки, отделящи етерично масло. Цветовете са неясно двуустни бели, лилави или розови, дребни, събрани по много в пазвите на връхните листа в сбити или прекъснати класовидни до метличести съцветия. Плодът е сух и се разпада на 4 зеленикави или кафяви едносеменни орехчета. Всички излъчват приятна миризма.


Използваема част. Стръковете, брани през време на цъфтежа – май – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса целзий. Изсушената билка е със светлокафяви, рядко зелени стъбла, зелени листа и чашка и розовочервени или Нвиолетови цветове. Има приятна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.


Лечебно действие и приложение.
Билката действа отхрачващо, болко- и нервноуспокоително, газогонно и дезинфекционно (етеричното масло). Прилага се при всички видове кашлица (бронхити, грип, бронхопневмония, задух), стомашни и чревни заболявания главно от нервен произход, хронични гастрити, стомашни язви, колики и газове в червата, неврастения, главоболие, паразитни болести (трихинелоза, трихоцефалоза, анкилостоматоза и др.).


Българската народна медицина препоръчва мащерката още при безсъние, малокръвие, болезнена менструация и др. Външно може да се използва за гаргара при зъбобол и за лапи при циреи, гнойни рани, изгаряния, навяхвания и др., а също за бани при неврастения. Във ветеринарната медицина се използва за лапи при шап у добитъка. Намира приложение и в парфюмерийната и в консервната промишленост.


Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се киснат в 0,5 л вряла вода 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Подсладена с мед, тя може да сепие и като чай (1 кафена лъжичка за чаша чай).

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи