Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae ; Plantaginaceae

Разпространение. Расте край пътищата, в орниците и тревистите места навсякъде из равнинните и предпланинските райони на България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, просто или разклонено стъбло, високо 20 – 60 см. Листата са последователни, без дръжки, линейно ланцетни, с подвити краища. Цветовете са жълти, с оранжево обагрена отгоре долна устна и с жлезистовлакнести съцветия. Плодът е кръгла, двугнездна кутийка, с ципести, черни и плоски семена.
Използваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа – юни – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е с неприятна миризма и горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност 12%. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Действа обезболяващо и пикочогонно.
В българската народна медицина луличката се употребява при болезнено уриниране и болки след него, нощно напикаване, увеличена и възпалена, простата, възпаление на пикочния мехур, хемороиди, главоболие с повръщане, жълтеница, запек и др.
Външно билката се прилага във вид на лапи при циреи, кожни болести, хемороиди, за промивки при възпалени очи и клепачи. Пресният сок, смесен със свинска мас по равни части, се използва за мазане при хемороиди.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев