Сем. Картофови – Solanaceae
Разпространение. Из сенчестите гори, сечищата и храсталаците, в по-високите места навсякъде в България.
Описание. Многогодишно тревисто растение със зелено, понякога с виолетов оттенък, сочно, разклонено в горната си част стъбло, високо до 2 м, и с месест, разклонен, отвън сивожълт, а отвътре бял корен, стигащ на дължина до 1 м. Листата са тъмнозелени, с къса дръжка, яйцевидни, заострени, целокрайни, долните последователни, горните почти срещуположни, единият от които е по-голям, отгоре са голи, а отдолу – слабо окосмени. Цветовете са кафявовиолетови, единични или по два, увиснали, разположени в пазвите на листата, с 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е черновиолетова, лъскава и сочна ягода с кисело-сладникав вкус.
Използваема част. Листата и корените на растението. Листата се берат през време на цъфтежа – юни – август. Самото бране трябва да стане на няколко пъти. Берат се най-напред долните листа, които са по-големи, след известно време и горните. Така листата като билка са по-качествени. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу, с характерен мирис и горчив вкус. Опаковат се в бали. Корените се вадят в началото на есента, когато плодовете узреят през септември, и то от 2 – до 5-годишни растения. След измиване и изчистване по-големите се нацепват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса целзий. Изсушените корени отвън са жълтеникавосиви, а отвътре – бели, със сладникав, а в последствие с горчив вкус и слабо упойваща миризма. Опаковат се в конопени торби или бали. Търсена и изнасяна билка. Запазват се в сенчесто, проветриво и сухо помещение. Допустима влажност на листата и корените 13%.
Лечебно действие и приложение. Алкалоидите на лудото биле притежават спазмолитични свойства, в резултат на което имат болкоуспокояващ ефект при спазми на гладката мускулатура; потискат секрецията на секреторните жлези, ускоряват сърдечния ритъм; атропинът и хиосциаминът притежават възбуждащо влияние върху централната нервна система, а скополаминът – успокояващо.
Растението се прилага за лечение на заболявания на храносмилателната система (стомашна язва, гастрит, чревни колики, повишена киселинност), заболявания на дихателните органи (бронхиален задух, бронхит), на пикочо-половите органи (класическо средство против “бъбречна атака”, т.е. при бъбречно-каменна болест, спазми на пикочопроводите), възпаление на жлъчната и жлъчно-каменна болест; освен това растението се препоръчва при магарешка кашлица, спастичен запек, епилепсия, хорея, прекомерно потене, невралгия, при безсъние, при “кокоша слепота”, критична възраст у жената и др.
Българската народна медицина препоръчва корените на лудото биле още при безсъние, парализи, нощно напикаване и изпотяване, хистерия, морска болест, в очната практика и др. Коренът, смлян на брашно, се употребява също при гнойни рани, рани от изгорено, при подсичане (за посипване), а смесен със свинска мас 1:50 – за мазане при хемороиди. Листата му заедно с листата на татула се използват за пушене при задух и др., а също като противоотрова при отравяне с гъби и морфин.
В световната медицина се прилага препоръчаното от българския народен лечител Иван Раев лечение на паркинсонизма (сънната болест) с корените на лудото биле. Той го е давал по следния начин: 30 г корени от лудо биле се варят 10 мин. в 600 мл бяло вино заедно с 1 кафена чашка животински въглища. Прецежда се и се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене 3 дни наред. Следващите дни дозата се увеличава до 4 чаени лъжички дневно. 3 часа след взимането на виното се приема малко настъргано индийско орехче и се дъвчат корени от блатен аир. Горният начин на лечение Иван Раев е обозначил: корен номер 1 ( корен от лудо биле ); прах номер 2 ( животински въглен ); хапчета номер 3 ( смес от брашно и индийско орехче ); корен номер 4 ( корен от блатен аир). Препоръчаното от Иван Раев лечение на паркинсонизма е ненадминато досега в световната медицинска наука и е възприето под името “българско лечение”.
Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
