Луда краставица, дива краставичка, църкало, диво динче, пипонче, рупеличе – Ecbalium elaterium A. Rich.

Сем. Тикови – Cucurbitaceae

by Kurt Stueber

Разпространение. По песъчливите места, край пътищата и в изкопите, най-често по черноморското крайбрежие, а в останалите части на страната по-рядко.


Описание. Многогодишно тревисто растение със сочни и стелещи се, разклонени стъбла, покрити с грапави четинки. Цветовете са бледожълти, еднополови. Мъжките са събрани в странични гроздовидни съцветия, а женските са разположени поединичнно в пазвите на листата. Плодът е елипсовиден, зелен, покрит с четинки, с многобройни семена. Цъфти през юли – август.


Използваема част. Плодовете, брани преди пълното им узряване – септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените плодове са тъмнозелени, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение. За по-лесно сушене някои билкари нанизват плодовете на конец.


Лечебно действие и приложение. Слабително и болкоуспокоително.


Българската народна медицина препоръчва плодовете на лудата краставица при треска, холера, неврастения, червен вятър, жълтеница у новородени (в малки дози), като слабително средство. Външно – плодовете, накиснати в силна ракия 1:20, могат да се използват за разтривка при ревматизъм, лумбаго, за налагане като лапи при хемороиди и абсцеси, за смъркане ( счукани на прах) при жълтеница или синузит, а отварата от корена – при малария.


Начин на употреба. Вътрешно се взима по лекарско предписание.
Внимание! Растението е отровно!

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи